М О Т И В И                                               НОХД 113/2010 година

 

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец срещу ТОНЮ Б.О., за това, че на 17.10.2009 година, в землището на гр. Средец, в местността “Богданов баир”, се заканил на Д.С.М. с престъпление, а именно убийство, като го ударил с брадва по главата, изкарал нож и се насочил с него към Д.М., както и изкарал пистолет /газов/ и го насочил към Д.С.М., посока към лицето му и извършил движение по зареждане на пистолета и натиснал спусъка, като му заявил, че ще го убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи алтернативно предвиденото наказание “пробация” при следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като алтернатива предлага ако съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – да се налижи наказание “глоба” в размер на 300 лева.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по съществото на делото, като напълно оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка..

            След преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

През есента на 2009 година подсъдимият отглеждал животни на частен стопанин в землището на гр. Средец, местността “Богданов баир”. На 17.10.2009 година в близост до ограденото място, където отглеждал животните подсъдимия, се е провеждал организиран лов. Ловците били наредени на пусия. Един от ловците, св. С.М. чул шум, идващ срещу него. Слязъл до реката и видял, че това е подсъдимия. Извикал на другите ловци, че спират лова. Доближил се до подсъдимия и му казал, цит. “какво правиш бе човек, ще те убием за едното чудо”. О. явно се е ядосал. Започнал да псува и да се заканва, че ще извади автомата и ще ги избие. Извадил нож. Виждайки това св. Д.М., син на св. С.М., избутал баща си, хванал подсъдимия за ръката, съборил го на земята, взел ножа и го хвърлил в реката. След това дръпнал баща си, като му казал да не се занимава с подсъдимия и тръгнал нагоре. О. носил брадва. В момента, в който св. Д.М. се обърнал, той му нанесъл удар с тъпата част на брадвата в областта на главата. В стълкновението се намесил и друг от ловците – св. А.. Той се нахвърлил върху подсъдимия, сборичкали са се и А. успял да вземе брадвата от ръцете на О.. Оставил го и се обърнал към св. Д.М.. Видял, че подсъдимия е насочил пистолет към главата на М., като се опитвал да го зареди. Отново се нахвърлил върху подсъдимия, като са се включили и другите присъстващи лица. Съборили подсъдимия на земята и А. успял да вземе пълнителя на пистолета, а самия пистолет останал в О., тъй като бил завързан за кръста му. В това време дошъл и св. К.. Видял, че на земята, до подсъдимия е паднал заглушителя на пистолета и го взел. През цялото време подсъдимият О. псуел и се заканвал, че ще ти избие. След това били уведомени органите на полицията, които посетили произшествието и се заели с разследването на случая. Установили, че пистолета е газов.

Горната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия дадени при разследването и в съдебното заседание, свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

Подсъдимият твърди, че не се е заканвал с убийство, че не е вадил нож и не е насочвал пистолет, а само е ударил св. Д.М. с дръжката на брадвата. Твърди, че първо св. С.М. го напсувал и го ударил с приклада на пушката в слабините, че св. Д.М. и св. А.А. също са го удряли с прикладите на пушките си, което се опровергава от всички останали доказателства.

Във връзка с това настоящият състав счита становището на подсъдимия за защитна теза, лансирана с цел оневиняване и избягване на реализирането на наказателната отговорност, поради което не я кредитира. Счита показанията на всички свидетели за последователни и непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло.

С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението, в извършването на което е обвинен. Заканил се е с убийство, както с думи, така и с конклудентни действия – изваждане на нож, насочване на пистолет /газов/, опит да го зареди, натискане на спусъка, които думи и действия, съобразявайки се със случилото се и цялостната фактическа обстановка, биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у св. Д.М..

Деянията са извършени при пряк умисъл като форма на вината – Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на същите, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 17.10.2009 година, в землището на гр. Средец, в местността “Богданов баир”, се заканил на Д.С.М. с престъпление, а именно убийство, като го ударил с брадва по главата, изкарал нож и се насочил с него към Д.М., както и изкарал пистолет /газов/ и го насочил към Д.С.М., посока към лицето му и извършил движение по зареждане на пистолета и натиснал спусъка, като му заявил, че ще го убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, и наложи съответно наказание.

          При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид относително високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществената опасност на подсъдимия – също значително висока, предвид съдебното му минало, времето и мястото на извършване на престъплението, възрастта на подсъдимия и липсата на критичност от негова страна към извършеното, поради което определи и наложи наказание по първата алтернатива, предвидена в чл. 144 ал. 3 от НК /действащ към момента на извършване на престъплението/, а именно лишаване от свобода в размер на шест месеца.

          Предвид наличието на предвидените предпоставки в Закона, съдът счита, че наложеното наказание не следва да бъде ефективно изтърпяно в място за изпълнение на наказания от този вид, а изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от три години, поради което отложи изпълнението на наказанието за посочения срок.

С така определеното и наложено наказание, настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Като причини за извършване на престъплението следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия и незачитането на утвърдения в страната правов ред.

            Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

СЪДИЯ : ………………..