МОТИВИ към Присъда № 85/10.06.2010 г., постановена по НОХД № 106/2010 г., по описа на Районен съд – гр. Средец

 

Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец обвинение против М.А.С. за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК – за това, че при условията на опасен рецидив, на 08.03.2010 г., в с. Дебелт, Община Средец, Бургаска област, с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице, възбудил и поддържал заблуждение у Д.А.И. ***, с което й причинил имотна вреда в размер на 194 лева.

Предвид наличието на искане от защитника на подсъдимия и основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

 В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му се определи наказание в предвидения минимум в условията на чл. 54 от НК, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, а именно две години лишаване от свобода.

Подсъдимият участва в съдебното заседание, признава се за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти и при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи. Моли за снизхождение и изразява съжаление за стореното. Служебният защитник на подсъдимия изтъква, че подсъдимият почти е възстановил причинените от престъплението имуществени вреди, че съдейства на разследването от самото начало и счита, че наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 от НК, ще постигне целите на наказанието.        

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

            На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимият М.А.С. е със средно специално образование и е трайно безработен. Видно от Удостоверение за декларирани данни № 11-00-1275/01.04.2010 г на Община Бургас, същият няма декларирани недвижими имоти и движима собственост към 01.04.2010 г.

Подсъдимият не разполагал с никакви парични средства, а от свои познати от к-с “Меден рудник” в гр. Бургас знаел начин за извършване на измама, който “действал”. В началото на месец март 2010 г. наел такси от гр. Бургас и отишъл в с. Дебелт, Община Средец, където попитал случайни хора дали знаят някоя възрастна жена да живее наоколо. Посочили му едноетажна къща, обяснявайки му, че там живее сама възрастна жена на име Д.. Подсъдимият влязъл в имота на пострадалата Д.И. и почукал на вратата. Възрастната жена му отворила. Подсъдимият се представил за “инспектор от пенсионното”, като по този начин я заинтригувал. Разпитал я дали дават нещо допълнително към пенсията – безплатни дърва, новогодишен бонус и др. Постр. И. му отговорила, че не е получавала никакви помощи от никъде. С. я попитал кога ще получи пенсията си за месеца. Пострадалата му споделила, че ще я получи на 08.03.2010 г. Уговорили се С. да дойде на тази дата и да проучи въпроса с пенсията й, а по-конкретно “да види какво може да направи, за да увеличат пенсията и да й отпуснат безплатни дърва”. Поискал личната карта на пострадалата, разгледал я и я върнал. След това си тръгнал.

Съгласно договорката, на 08.03.2010 г. подсъдимият наел св. Петров – таксиметров шофьор, да го откара от гр. Бургас в с. Дебелт. Пристигнали пред дома на св. И.,***. Подсъдимият слязъл от автомобила и влязъл в дома на пострадалата. Попитал я дали е получила пенсията. Св. И. му отговорила, че още не я е взела и че я получава от пощенската станция в селото. С. й предложил да я откара до пощата “със служебния си автомобил”. Постр. И. се съгласила. Подсъдимият излязъл навън и се качил в автомобила на св. Петров. След малко излязла и пострадалата и също се качила в автомобила. Потеглили в посока центъра на селото. Спрели пред пощата. С. обяснил на жената, че ще я изчакат в автомобила, за да я върнат обратно в дома й. След около час пострадалата се върнала и се качила в таксито. По нареждане на подсъдимия св. Петров ги откарал до дома й, където слязла от автомобила и се прибрала. Подсъдимият изчакал малко, тъй като минавал човек по улицата, след което също слязъл и влязъл в къщата на И.. Пострадалата го чакала. Той й казал да му даде парите от пенсията си, за да направи проверка и да ги опише. Пострадалата И. му дала пенсията си за месеца във вида, в който малко преди това я получила, а именно сумата 194 лева. След това подсъдимият спокойно напуснал дома й, качил се в таксито и се върнал обратно в гр. Бургас. От парите платил на св. Петров сумата 80 лева. Докато пътували тримата – Петров, И. и С. в таксиметровия автомобил, по съображения за сигурност подсъдимият нищо не коментирал и обсъждал с И.. 

Пострадалата И. изчакала няколко дни, но тъй като “мъжът от пенсионното нито идвал да й върне парите, нито й се обаждал”, се усъмнила. Споделила на свой съсед за случилото се и заедно с него на 11.03.2010 г. отишли при Кмета на селото, който сигнализирал в полицията.

От приложените по делото Справка за съдимост рег. № 116/16.03.2010 г. на БС при РС – Средец, Справка № 624/17.03.2010 г. на Затвора – гр. Бургас и Справка № 6013/29.03.2010 г. на ГД “ИН” се установява, че подсъдимият М.А.С. е осъждан многократно за престъпления по Глава V от НК, като две от осъжданията му са за деяния по чл. 211 от НК – квалифицирана измама, извършена в условията на опасен рецидив, както следва: с Присъда по НОХД № 729/2005 г. на РС – Пазарджик, влязла в сила на 31.03.2006 г., е осъден за деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК на лишаване от свобода за срок от три години, което наказание е изтърпял на 31.05.2007 г. и с Присъда по НОХД № 515/2007 г. на РС – Асеновград, влязла в сила на 25.09.2007 г., е осъден за деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което наказание е изтърпял на 30.10.2008 г. Наред с това, по Присъди по НОХД № 17/1999 г. на РС – Айтос и по НОХД № 1/2000 г. на РС – Хасково, за деяния по чл. 194 и чл. 195 от НК, на осн. чл. 25 от НК му е определено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, като на 17.12.2003 г. е бил освободен от Затвора условно предсрочно.

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените подробни самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели Красимир Костов Петров и Д.А.И., както и от всички приобщени по делото писмени доказателства, вкл. и протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбум. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С действията си подсъдимият М.А.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК, тъй като при условията на опасен рецидив, на 08.03.2010 г., в с. Дебелт, Община Средец, Бургаска област, с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице, възбудил и поддържал заблуждение у Д.А.И. ***, с което й причинил имотна вреда в размер на 194 лева.

Безспорно се установява по делото, че подсъдимият е нямал длъжностно качество, което да му даде възможност да осигури на пострадалата Д.И. по-висока пенсия и безплатни дърва за огрев. Съвсем целенасочено е отишъл при нея, като й е обещал, че ще види какво може да направи, за да увеличат пенсията  й и да й отпуснат безплатни дърва, като идеята на подсъдимия за получаване на облага е била налице още преди 08.03.2010 г. След като пострадалата му дала парите, подсъдимият обещал да направи проверка и да ги опише, след което спокойно напуснал дома й. Така подсъдимият е възбудил и поддържал у пострадалата заблуждение, успявайки да я убеди, че е в състояние да свърши това, което обещава. Възбуждането на заблуждението е започнало още при първата среща между двамата. По-късно, на 08.03.2010 г. подсъдимият с действията си е осъществил поддържане на първоначално възбуденото заблуждение. Измамливите действия на подсъдимия са повлияли на волята на И. така, че същата му е дала пенсията си в размер на 194 лева, което не би извършила без заблуждението, в което е била въведена.

Вмененото на подсъдимия С. деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив в двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждан с Присъда по НОХД № 729/2005 г. на РС – Пазарджик, влязла в сила на 31.03.2006 г. за деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК – на лишаване от свобода за срок от три години, което наказание е изтърпял на 31.05.2007 г., с Присъда по НОХД № 515/2007 г. на РС – Асеновград, влязла в сила на 25.09.2007 г., за деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК – на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което наказание е изтърпял на 30.10.2008 г. Също така по Присъди по НОХД № 17/1999 г. на РС – Айтос и по НОХД № 1/2000 г. на РС – Хасково, за деяния по чл. 194 и чл. 195 от НК, на осн. чл. 25 от НК му е било определено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, като на 17.12.2003 г. е бил освободен от Затвора условно предсрочно. Деянието по настоящото дело е извършено преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК. Посочените обстоятелства водят до квалификация на настоящата престъпна деятелност по чл. 211 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението. Знаел е, че няма длъжностно качество, въпреки което се е представил за длъжностно лице пред пострадалата. Очаквал е да получи имотна облага като причини имотна вреда на пострадалата, с ясното съзнание, че не е в състояние да свърши това, което й обещава. Съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, но въпреки това е целял противоправното си облагодетелстване. Имал е измамливо намерение да вземе парите на пострадалата,без изобщо да е смятал да извърши нещо в нейна полза. Подсъдимият е осъзнавал и обстоятелството, че е осъждани ефективно за тежки умишлени престъпления.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по повдигнатото от РП – Средец обвинение.

Относно наложеното на подсъдимия наказание:

За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 2 от НК във връзка с изменението на чл. 58а от НК, съдът определи размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под най-ниския размер, предвиден в закона. По този начин съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година и седем месеца.

При определяне размера на наказанието съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, самопризнанията му и пълното съдействие на органите на досъдебното производство, осъзнаване на вината и тежкото му материално положение, като последното обстоятелство има значение за подбудите за престъпното посегателство.

От друга страна съдът взе предвид, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, засягащо собствеността. Съдът отчете и съдебната биография на подсъдимия, който след предишните си осъждания за подобни посегателства не се е поправил и превъзпитал.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.

Съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален “строг” режим, с оглед на обстоятелството, че осъденият е рецидивист.

Съдът не постанови конфискация на имущество на виновния поради липса на такова.

По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: