М О Т И В И                                               НОХД 102/2010 година

 

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец срещу А.И.Н. за това, че през месец февруари 2010 година, в с. Малина, област Бургаска, при условията на “опасен рецидив”, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи : 30 литра домашна гроздова ракия на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева ; 2 кг. пчелен мед на стойност 13 /тринадесет/ лева ; 3 бр. домашни одеала на стойност 51 /петдесет и един/ лева и 4 бр. ножове на стойност 6,30 лв. /шест лева и тридесет стотинки/, всичко на обща стойност 250,30 лв. /двеста и петдесет лева и тридесет стотинки/, от владението на С.Ж.И., без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по : чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК

Предвид наличието на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да се наложи наказание с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – под предвидения в Закона минимален размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.

Назначеният служебен защитник на подсъдимите изразява принципно съгласие с предложението на прокурора. Моли да бъде наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице. Прави искане да се уважи искането на защитника и да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода.

            След преценка на самопризнанията на подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

През зимата на 2009/2010 година подсъдимият живеел при родителите си в с. Драганци, област Бургаска. Подсъдимият бил безработен и семейството не разполагало с парични средства за закупуване на храна или други вещи. През един от дните на месец февруари 2010 година подсъдимият решил да отиде до съседното село Малина и да извърши кражба. Около 17.00 часа Потеглил пеша от с. Житосвят, където се намирал и около 22.30 пристигнал в с. Малина. Видял, че в една от къщите не свети и нямало признаци да е обитавана. Влязъл в двора през оградата. По наличното външно стълбище се качил на втория етаж на къщата. Счупил стъклото на един от прозорците и проникнал в къщата. От там взел 30 литра домашна гроздова ракия ; 2 кг. пчелен мед ; 3 бр. домашни одеала и 4 бр. ножове, които поставил в два чувала. С вещите се прибрал в с. Житосвят около 03.00 часа. През следващите дни изпил част от ракията и продал около 20 литра от нея на лице от съседно село, а меда изконсумирал. На 02.03.2010 година, след установяването му от органите на полицията, предал доброволно ножовете и одеалата.

Стойността на отнетите вещи, според назначената експертиза, е била 250,30 лева. Вещите са били собственост на Стойко Ж.И..

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия дадени при разследването, свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението кражба, в извършването на което е обвинен.

При извършване на деянието Н. е счупил едно от стъклата на прозореца, което води до квалификация на деянието по т. 3 на ал. 1 на чл. 195 от НК.

Видно от свидетелството за съдимост Н. е осъждан многократно за престъпления от общ характер от НК, като са му налагани наказания лишаване от свобода, чието изпълнение не е било отлагано на основание чл. 66 ал. 1 от НК, като последното осъждане е било с Присъда от 06.11.2003 година, постановена по НОХД № 994/2003 година по описа на Районен съд – гр. Ямбол, с наложено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 21.12.2007 година, което от своя страна води до квалификация на престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК – т.е. извършено е при условията на “опасен рецидив.

Деянията са извършени при пряк умисъл като форма на вината – Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на същите, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в това, че през месец февруари 2010 година, в с. Малина, област Бургаска, при условията на “опасен рецидив”, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи : 30 литра домашна гроздова ракия на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева ; 2 кг. пчелен мед на стойност 13 /тринадесет/ лева ; 3 бр. домашни одеала на стойност 51 /петдесет и един/ лева и 4 бр. ножове на стойност 6,30 лв. /шест лева и тридесет стотинки/, всичко на обща стойност 250,30 лв. /двеста и петдесет лева и тридесет стотинки/, от владението на С.Ж.И., без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по : чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК и наложи съответно наказание.

          При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид относително високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществената опасност на подсъдимия – също значително висока, предвид съдебното му минало, стойността на предмета на престъплението, времето на извършване на престъплението и времето на влизане в сила на промяната на чл. 58а от НК, пълните самопризнания по фактическата обстановка, направени от подсъдимия при разследването и в съдебно заседание, изразеното от него съжаление за извършеното, оказаната помощ при разследването за изясняване на цялостната фактическа обстановка и обективната истина, а също и причините за извършване на престъплението, основна от които – липсата на средства за препитание и не на последно място разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК, поради което определи и наложи наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Имайки предвид изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия Илиев с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – под най-ниския размер предвиден в Закона

          Преценяйки описаното и всички доказателства по делото, настоящият състав намери за справедливо и че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, ако се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, каквото наказание наложи.

Съдът като съобрази, че по отношение на наложеното на подсъдимия  наказание е невъзможно приложението на института на “условното осъждане”, тъй като подсъдимия е осъждан на лишаване от свобода намери, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно в място за изпълнение на наказания от този вид, като на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС – при първоначален “строг” режим.

Като причини за извършване на деянията следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната, липсата на средства за препитание на него и семейството му, трайно утвърдената престъпна воля на подсъдимия и стремежа му към лесно облагодетелстване.

Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.

            Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

СЪДИЯ : ………………..