Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        17.06.2010 г.                                               гр. Средец

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                           ІІ-ри  Наказателен състав

На 08 юни                                                                                                          2010 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар К.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 111 по описа за 2010 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Б.Д. против Наказателно постановление № 212/28.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 249, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 259, т. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на наказателното постановление с твърдение, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. В тази връзка се сочи, че фактическите констатации не отговарят на действителността – за ремаркето с рег. № СТ 8934 ЕХ има сключена застраховка “Гражданска отговорност” от 29.08.2009 г., валидна до 28.08.2010 г. Претендира се отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. В допълнение изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради тотално разминаване на посочената в него нарушена разпоредба и визираната такава в акта за установяване на административно нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

На 16.04.2010 г. свидетелят К.Г.К. – мл. автоконтрольор при РУП – гр. Средец, е съставил на И.Б.Д. Акт № 212 за установено административно нарушение, изразяващо се в това, че на 16.04.2010 г., около 15,00 ч., по път ІІ-53, на разклона с. Малина – с. Драка, е управлявал лек автомобил “Фолксваген” с рег. № СТ 7648 СВ с прикачено авто-ремарке № СТ 8934 ЕХ, за което не е могъл да представи сключена застраховка “Гражданска отговорност” за 2010 г., с което е нарушил чл. 100, т. 1, 3 от ЗДвП.

Видно от акта, И.Б.Д. го е подписал в присъствието на свидетелите-очевидци Димитър Г. Чечев и Станимир Г. Сунгев, с възражение, че има гражданска отговорност, която ще представи в тридневен срок.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 212/28.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 249, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 259, т. 1, т. 1 от КЗ – за това, че на 16.04.2010 г., около 15,00 ч., по път ІІ-клас № 53, на разклона с. Малина – с. Драка, е управлявал лек автомобил с рег. № СТ 7648 СВ с прикачено ремарке с рег. № СТ 8934 ЕХ, за което е нямал сключена застраховка “Гражданска отговорност” към момента на проверката на 16.04.2010 г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.05.2010 г. срещу подпис.

Разпитаният по делото свидетел К.Г.К. твърди, че при съставянето на АУАН жалбоподателят му е казал, че има сключена застраховка, но не носи полицата.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил Застрахователна полица № 22309562678/28.08.2009 г., видно от която, за ремарке рег. № СТ 8934 ЕХ е имало сключена  застраховка “Гражданска отговорност” за периода 28.08.2009 г. – 28.08.2010 г., в който попада датата на процесната проверка.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Съгласно чл. 320, ал. 3 от КЗ, съставянето на актове за съответните нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи). За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.

В конкретния казус, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение, което опорочава процедурата и издаденото наказателно постановление, и е основание за отмяната му, като незаконосъобразно.

Визираната в атакуваното наказателно постановление разпоредба на чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането санкционира състави на административни нарушения за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 от КЗ, или което управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Този текст от КЗ касае несключването на застраховка “Гражданска отговорност”, а не неносенето и непредставянето на документ за сключена такава. В АУАН № 212/16.04.2010 г. е описан фактическият състав на нарушение, при което не е представен договор за застраховка. Двете деяния, описани в АУАН и в НП, са различни и съответно водят до изводи за различни нарушения, като непредставянето на застраховка е съставомерно по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а несключването на договор за застраховка – по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, което се санкционира по чл. 315, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. Налице е пълно несъответствие между фактически описаното нарушение в АУАН и субсумирането на фактите под приложената в НП правна норма на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ. Административно-наказващият орган е допуснал противоречие между констатираното и санкционираното административно нарушение, с което е нарушил правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност. Това несъответствие на НП с АУАН е довело до нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Последната разпоредба изисква в наказателното постановление да бъде направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. В обжалваното постановление е направено различно описание от това в акта. Недопустимо е посочването на различни обстоятелства по извършване на нарушението, непосочени в акта за неговото установяване.

Издаденото въз основа на акта наказателно постановление се явява и неправилно, тъй като не санкционира установеното нарушение. С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за административно нарушение, което не е извършил, т. к. от представената Застрахователна полица № 22309562678/28.08.2009 г. се установява безспорно, че към момента на проверката е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” за процесното ремарке.

Посочените нарушения обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 212/28.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на И.Б.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 249, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 259, т. 1, т. 1 от КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: