Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        03.06.2010 г.                                               гр. Средец

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                           ІІ-ри  Наказателен състав

На 11 май                                                                                                          2010 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар К.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 82 по описа за 2010 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Т.Я. против Наказателно постановление № 141/30.03.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при нарушаване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Твърди се липса на достатъчна индивидуализация на управляваното моторно превозно средство, тъй като в АУАН и НП не били посочени номер на рама, номер на двигател, индентификационен номер и собственик, с което се накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Изложен е и довод за неправилност на административния акт с твърдение, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, с твърдение, че не е управлявал въпросното МПС, а същото е било теглено от друго МПС, за да бъде предадено на пункт за отпадъци. Претендира се отмяна на атакуваното постановление. Алтернативно се иска наложените санкции да бъдат намалени към предвидения в закона минимален размер.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

На 16.03.2010 г., около 09,30 часа, на разклона с. Голямо Буково – с. Богданово свидетелите М.М. – мл. автоконтрольор в РУ на МВР – гр. Средец и Т.А. – младши полицейски инспектор в РУ на МВР – гр. Средец, спрели за проверка товарен автомобил “ЖУК”, теглен от лек автомобил на буксирно въже. Установили, че товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, бил бракуван и без регистрационни табели. За констатираното св. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 141/16.03.2010 г., подписан без възражения от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 141/30.03.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.04.2010 г. срещу подпис.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива. Показанията на свидетелите М. и А. си кореспондират и се допълват взаимно относно фактите по извършената на жалбоподателя проверка.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи). За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.

В конкретния казус, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление, и да са основания за отмяната му, като незаконосъобразно. АУАН е съставен съгласно изискването на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а НП е издадено в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в тях са посочени по изискуемия от закона начин описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Изложени са фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която представлява административно-наказателна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Посочено е конкретното действие на нарушителя – актосъставителят е обосновал, че жалбоподателят има качеството на водач, като е посочил, че същият е управлявал товарния автомобил. Индивидуализирано е в достатъчна степен вида на средството, послужило за извършване на нарушението – бракуван товарен автомобил “ЖУК” със снети регистрационни табели. Без значение за съставомерността на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явява обстоятелството кой е собственик на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението.

В АУАН е визирана само разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която е обяснителна и определя изискванията към МПС и ремаркетата за регистрация и наличие на регистрационни табели, за да бъдат допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а не е забранителна и не формира фактически състав на административно нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдържа състав на административно нарушение за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Съдът счита, че не е съществено процесуално нарушение непосочването в АУАН на нарушената разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.  

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Видно от приложения по делото АУАН № 141/16.03.2010 г., същият отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН доказателства, от които да се установява противното, въпреки, че оспорва фактите по АУАН и заявява защитна версия, че не е управлявал товарния автомобил, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП действително е осъществено от страна на Я.. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и съобразено с изискванията на ЗДвП поведение на водача на МПС/ са в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал въпросното МПС, не са подкрепени с каквито и да е доказателства, дори липсва индиция за тяхната основателност.

Установените в АУАН факти се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и допълващи се. От гласните доказателства на двамата свидетели-очевидци безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал провереното МПС и е имал качеството на водач по смисъла на  § 6, т. 25 от ДРЗДвП.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение и следва да носи административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение, за което административно-наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и наказание глоба от 50 до 200 лв.

В настоящия случай административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба от 100 лева под средния размер, предвиден в закона, която съдът намира за завишена с оглед тежестта на нарушението. Наказанието лишаване от правоуправление в размер на 6 месеца в предвидения от закона максимум се явява несъразмерно тежко с оглед на извършеното, както и обстоятелството, че липсват данни жалбоподателя да е извършил други нарушения на ЗДвП, а също и да е създал непосредствена опасност за останалите участници в движението по пътищата. Така наложените наказания не са съобразени с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Налице са основания съдът да упражни правомощието си за изменение на наказателното постановление в тази му част, като намали размера на наказанията в минимално предвидените в закона, а именно глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Искането на  жалбоподателя в този смисъл е основателно. По преценка на съда така определените наказания ще постигнат успешно целите на личната и генерална превенция от подобни нарушения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 141/30.03.2010 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Средец, с което на Д.Т.Я., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наказанието глоба от 100 лева на 50 лева и на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на срок от един месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: