Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

20                               04.06.2010 ГОДИНА              ГР. СРЕДЕЦ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ                                     ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 04.05./четвърти май/                                   2010 /две хиляди и десета/ година

В публично заседание в следния състав :

СЪДИЯ : Стоян Георгиев

Секретар – М.М.

Прокурор 

като разгледа докладваното от Ст. Георгиев

гражданско дело № 48 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по исковата молба от Я.Ж.Д., с ЕГН - **********, против Х.М.М., с ЕГН – **********, за която съдът приема, че е с правно основание чл. 422 от ГПК.  

Ищцата твърди, че на 14.02.2007 година ответникът Х.М.М., с ЕГН – ********** се е задължил да плати сумата от 500 лева на нея и на нейната сестра Катя Ж. Зелямова, като е издал запис на заповед.

Същата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, като приложила като документ, от който произтича вземането, издадения от ответника запис на заповед. Образувано е било ч.гр.д. № 301/2009 година по описа на Районен съд – гр. Средец и е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника № 454/01.12.2009 година  и изпълнителен лист.

Срещу тази заповед ответникът подал възражение, като заявил, че не дължи сумата. Възползвайки се от предоставената й процесуална възможност ищцата е завел настоящия иск. Твърди, че вземането съществува.

Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 500 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 14.02.2007 година. Моли също така съдът да осъди ответника да заплати всички направени за разноски, както по изпълнителното, така и по съдебното производство.

В законоустановения срок ответникът не е подал писмен отговор.

Ищцата се явява в съдебно заседание и поддържа иска.

Ответника също се явява в съдебно заседание. Твърди, че не дължи сумата. Едва при устните състезания заявява, че не дължи 500 лева, а дължи 200 лева и че подписа на записа на заповед не е негов. Не е представил или направил искания за ангажиране на каквито и да са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна, следното :

На 14.02.2007 година е издаден запис на заповед за сумата от 500 лева, с посочен падеж 26.03.2007 година. Като издател е посочен ответника Х.М.М., който безусловно се е задължил да плати на ищцата Я.Ж.Д. и Катя Ж. Зелямова сумата по записа на заповед без протест.

На 19.11.2009 е образувано частно гражданско дело № 301/2009 година по описа на Районен съд – гр. Средец по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.  Съдът, като е счел, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и издал заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, както и изпълнителен лист въз основа на заповедта. В законоустановения срок длъжникът е  подал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Ищцата е пристъпила към принудително събиране на вземането си, като е било образувано изпълнително дело № 1/2010 година на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Средец. На 20.01.2010 година ответникът е получил покана за доброволно изпълнение.

На 21.01.2010 година М. е депозирал възражение на основание чл.414 от ГПК. С Разпореждане от 05.02.2010 година Районен съд – гр. Средец е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението.

 Съгласно дадените указания ищцата е предявила иск относно вземането си.

До приключване на съдебното дирене ответникът не е платил посочената в записа на заповед сума.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в тяхната съвкупност.

Въпреки, че в исковата молба се претендира осъждане на ответника да заплати дължимата по записа на заповед сума, настоящият състав намира, че правата на заявителя, инициирал производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед следва да се охранят чрез предявяване на  положителен установителен иск, а не на осъдителен такъв. Ищцата се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист. Образувано е изпълнително производство. С иска се цели със сила на присъдено нещо по общия исков ред да се установи, че вземането съществува. Изхождайки от твърдяното в исковата молба, а не от петитума съдът счита, че искът следва да се квалифицира като положителен установителен, а не осъдителен - Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Съдът констатира, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 и сл. от ТЗ. Предвид несвоевременното възражение на ответника, че подписа на записа на заповед не е положен от него и че дължи не 500, а 200 лева и липсата на доказателства за това, съдът не намира за доказани твърденията на ответника.

Със записа на заповед подписаното лице се е задължило да заплати на Я.Ж.Д. и Катя Ж. Зелямова сумата от 500 лева, с падеж 26.03.2007 година и предвид липсата на доказателства за платена сума, настоящият състав приема, че сумата не е платена.

Във връзка с изложеното, съдът приема, че вземането срещу ответника съществува във вида,в който е възпроизведено в издадения запис на заповед.

Поради това съдът намира, че положителният установителен иск за съществуване на вземането по записа на заповед е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Относно искането на ищцата за заплащане на всички направени разноски, както по изпълнителното, така и по съдебното производство, съдът намира същото за частично основателно. Основателно е искането за заплащане на разноските по настоящото производство, а неоснователно е искането за заплащане на разноските по изпълнителното производство, тъй като разноските по изпълнителното производство са предмет именно на изпълнителното производство и следва да бъдат поискани по него.

Според представения списък на разноските, се претендира за заплащане на разноски, както следва : 80,50 лева – държавни такси ; 260 лева – адвокатски хонорар и 55,10 лева – пътни разноски. Не са представени доказателства за извършени пътни разноски и за държавни такси за над 30 лева, поради което следва да бъдат уважени разноски по делото в размер на : 30 лева - държавна такса и 260 лева – адвокатски хонорар.

            Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. Средец

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я.Ж.Д., с ЕГН – **********, против Х.М.М., с ЕГН – **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Х.М.М., с ЕГН – ********** дължи на Я.Ж.Д., с ЕГН – ********** и Катя Ж. Зелямова, с ЕГН – **********, заедно или поотделно, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща главница по запис на заповед издаден от Х.М.М. на 14.02.2007 година и с падеж на 26.03.2007 година.

ОСЪЖДА Х.М.М., с ЕГН – **********, да заплати на Я.Ж.Д., с ЕГН – **********, сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева – разноски по делото /адвокатски хонорар и държавна такса за производството/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Бургас.

 

 

СЪДИЯ :