Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  ……                                                         11.06.2010 г.                                                  гр. Средец

 

                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 12.05.2010 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар К.Л.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 28 по описа за 2010 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнителна молба от 05.02.2010 г. на Т.Д.Т. против К.И.Т., в които ищецът твърди, че бракът му с ответницата е бил прекратен по гр. дело № 668/91 г. по описа на БРС. Сочи, че по отношение на прекратената съпружеска имуществена общност върху жилищна сграда, находяща се в гр. Средец, ул. “Стефан Караджа” № 14, застроена в УПИ ІІ-630, в кв. 60 по плана на града, е била извършена делба по гр. дело № 122/96 г. по описа на РС – Средец, с която в негов дял е бил поставен вторият етаж от сградата и помещение № 3 от приземния етаж, а в дял на ответницата – първи жилищен етаж и помещения № 1 и № 2 от приземния етаж. Твърди, че по вина на ответницата, която с действията си се стремяла да направи невъзможно обитаването на жилището му на втория етаж и поради липса на питейна вода и канал за отпадни води, от 26.02.1999 г. е бил настанен във ведомствено жилище, собственост на Металургичен комбинат “Промет Стил” АД – Дебелт, за което е заплащал годишен наем в размер на 67,80 лева, считано от месец април 1999 г. Поддържа, че от този момент нататък е понесъл вреди в общ размер на 717,55 лева, съставляващи ежегодно заплащания наем, както следва: 39,55 лева за 1999 г. и по 67,80 лева за всяка от годините през периода 2000 г. – 2009 г. включително, като претендира осъждане на ответницата да му заплати обезщетение в размер на посочените суми, ведно със законната лихва от 01.06.1999 г. до окончателното им изплащане. Фактите, на които ищецът основава претенцията си за вреди, са: възникнали между страните проблеми относно питейната вода и отпадната канализация поради своеволно прекъсване от страна на ответницата на водоподаването до неговия жилищен етаж; действия на ответницата от 24.07.2003 г. по прекъсване на пластмасовия вертикален тръбопровод за мръсни отпадни води и вертикалния тръбопровод за питейна вода на първия жилищен етаж, установени по гр. дело № 179/2005 г. на РС – Средец Т., по което е била осъдена да възстанови тръбопроводите в първоначалния им вид; бездействие на ответницата да възстанови тръбопроводите в съответствие с издадения му изпълнителен лист № 179/19.08.2007 г.  Ищецът заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор ответницата оспорва основателността на претенциите. Заявява, че през 1994 г. ищецът затворил мръсния канал и засипал с чакъл септичната яма в двора на сградата, с което поведение създал множество пречки за използване на нейния дял от имота. Поддържа, че действията на ищеца я принудили да се включи самостоятелно във ВиК канализацията на гр. Средец, поради което от месец ноември 1995 г. е самостоятелен титуляр на партида за отчитане на вода. Сочи, че ищецът не предприел действия по изграждане на отделно водопроводно отклонение и монтиране на отделен водомер, поради което тя, като титуляр на партидата, заплащала и неговите сметки за потребена вода. Не оспорва, че на 24.07.2003 г. затворила процесните тръбопроводи, но заявява, че действията й са били провокирани от неплащането на сметки от ищеца и във връзка с дадени й от Началника на ВиК – гр. Средец указания в този смисъл, с което прави изключващо вината си възражение. Твърди, че е направила необходимото за възстановяване на тръбопроводите, но ищецът съзнателно не предприемал действия по изграждане на водопроводно отклонение и поставяне на водомер за отделно отчитане на водата, което е наложително за всеки отделен собственик в етажната съсобственост. Ответницата посочва, че ищецът използва предоставеното му под наем ведомствено жилище не по принуда и не поради невъзможност да живее в жилището си в гр. Средец, а за собствено улеснение и за спестяване на транспортни разходи до местоработата си в гр. Бургас. Ответницата прави правопогасяващо възражение за изтекла давност по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от 1999 г. до 22.01.2005 г., както и по отношение на претендираната законна лихва за периода от 01.06.1999 г. до 22.01.2007 г. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. 

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от процесуалния представител на ищеца, който пледира за доказаност на претендираните вреди вследствие на противозаконни действия на ответницата, изразяващи се в прекъсване на двата тръбопровода. Във връзка с направеното от ответната страна възражение за погасителна давност, поддържа претенцията за сумата 339 лева за годините, попадащи в периода 2005 г. – 2009 г. включително.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба. Изтъква доводи за недоказаност на причинна връзка между вредата и вредоносния резултат, за който се претендира обезщетение. Сочи, че по делото няма данни за извършено от нейна страна конкретно деяние през месец април 1999 г., което да обуславя преместването на ищеца да живее под наем в гр. Бургас. Пледира за цялостно погашение по давност на претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства и предвид изявленията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, а и се установява от Удостоверение от 24.06.1992 г., че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила на 19.06.1992 г. решение по гр. дело № 668/91 г. по описа на Районен съд – Бургас. В резултат на това придобитите през време на брака им вещи, представляващи съпружеска имуществена общност, са станали общи, при обикновена съсобственост и са били поделени. Една от тях е бил имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Средец, ул. “Стефан Караджа” № 14, застроена в УПИ ІІ-630, в кв. 60 по плана на града, по отношение на която е била извършена делба с Решение по гр. дело № 122/96 г. по описа на РС – Средец, по силата на което в дял на ответницата е бил поставен първи жилищен етаж и помещения № 1 и № 2 от приземния етаж, ведно с ½ ид. ч. от таванското помещение и  ¼ ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, а в дял на ищеца е бил поставен втори жилищен етаж от сградата и помещение № 3 от приземния етаж, ведно с ½ ид. ч. от таванското помещение и ¾ ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата.

Във връзка с взаимните и насрещни твърдения в исковата молба и в отговора за възникнало неразбирателство между бившите съпрузи, свързано със захранването с питейна вода и отвеждането на отпадните води в канализация за всеки един от поставените в дял етажи от горепосочената сграда, и от двете страни са ангажирани документации, свързани с взаимни жалби до прокуратурата. Прокурорските постановления, съдържащи се в приложените преписки и в гр. дело № 179/2005 г., имат предимно диспозитивен характер и не съставляват доказателство относно съществуващите извън тях факти с правно значение, а само съдържат индиции, че след развода и делбата на етажите страните не са стигнали до консенсус за предприемане на действия за отделно отчитане на водата на двата етажа чрез изграждане на водопроводно отклонение към етажа на ищеца.

По делото липсват доказателства, от които да се установява Т. да е извършвала действия по спиране на водоподаването до етажа на ответника за периода от април 1999 г., от когато ищецът твърди, че заради действията й понася вреди, до 24.07.2003 г. Представеният от ищеца Протокол /на л. 37 от делото/ за предупреждение на ответницата да не спира водоподаването е от 05.10.1994 г., поради което не касае действия на Т., извършени през периода, за който се претендират вреди. Същото важи и за Протокола за предупреждение от 04.06.1995 г. /л. 37/.

Страните не спорят, че на 24.07.2003 г. ответницата е отрязала от своя етаж тръбопровода за отпадните води и тръбата за питейна вода. По този повод ищецът е предявил против нея иск с правно основание чл. 109 от ЗС, по който с влязло в сила на 08.07.2008 г. Решение № 41/30.06.2006 г. по гр. дело № 179/2005 г. по описа на Районен съд – Средец, изменено в частта за разноските с Решение № 348/28.12.2006 г. по възз. гр. дело № 940/2006 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, Т. е била осъдена да възстанови в първоначален вид пластмасовия вертикален тръбопровод за мръсни води на първия жилищен етаж, както и вертикалния тръбопровод за питейна вода на първи жилищен етаж и да осигури достъп на ищеца до тях. В съдебните си актове двете инстанции са приели, че вертикалният водопроводен щранг и канализационният канал са били прекъснати на първи етаж от ответницата, в резултат на което до жилището на втори етаж, собственост на ищеца, не достигала питейна вода и не можела да се отвежда канализационната отпадна такава. Достигнали са до извод, че с това неоснователно действие ответницата препятствала ищеца да обитава нормално своята част от общата сграда, поради което са постановили да възстанови двете инсталации в първоначален вид и да осигури достъп на Т. до тях, тъй като са общи части.

На Т.Т. е бил издаден Изпълнителен лист № 179/19.08.2007 г. за изпълнение на Решение № 41/30.06.2006 г. по гр. дело № 179/2005 г. на Районен съд – Средец, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20087070400036/08 г. на ЧСИ рег. № 707 с район на действие БОС. Видно от Напомнително писмо изх. № 01292/19.08.2009 г. на ЧСИ, на Т. е указано да изпълни задължението си съгласно изпълнителния лист, като осигури ВиК инсталация. За да докаже, че е предприела действия по изпълнение на задължението си, ответницата е представила Фактура № **********/01.04.2009 г., издадена от „ВиК” – ЕАД – Бургас, за заплатена от нея стойност за откриване на обща партида за вода на адрес гр. Средец, ул. „Ст. Караджа” № 14, на името на К.Т. и Т.Т..

В подкрепа на твърдението си, че от 26.02.1999 г. живее под наем, ищецът е представил Договор от 26.02.1999 г., в сила от 01.03.1999 г., сключен между „Промет” ЕООД – Бургас, в качеството на наемодател и Т.Д.Т., заемащ длъжност „машинен шлосер” в дружеството-наемодател. По силата на договора работодателят на ищеца му е отдал под наем ведомствено жилище в гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, бл. 133, вх. А, ет. 4. Ищецът е бил настанен във ведомственото жилище със Заповед № 25/26.02.1999 г., издадена от Управителя на „Промет” ЕООД – Бургас.

За да докаже размера на вредите, които твърди, че е претърпял, ищецът е представил Удостоверение с изх. № 11-00-16/29.12.2009 г., издадено от Изп. Директор на „ПРОМЕТ СТИЛ” АД – Бургас, видно от което за ведомственото жилище, в което е бил настанен със Заповед № 25/26.02.1999 г., е заплащал определения наем, както следва: 39,55 лева за периода месец юни – месец декември 1999 г. и по 67,80 лева за всяка от годините  през периода 2000 г. – 2009 г. включително, като общата сума възлиза на 717,55 лева.

При така установената от относимите доказателства фактическа обстановка, съдът  прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Заявената от ищеца претенция се основава на твърденията за ежегодно претърпени от него имуществени вреди от април 1999 г. до 2009 г. включително, вследствие на виновно противоправно поведение на ответницата, като съсобственик на процесния имот, в който е било спирано водоподаването до втория етаж и са били  прекъснати пластмасовия вертикален тръбопровод за мръсни отпадни води и вертикалния тръбопровод за питейна вода на първия жилищен етаж. Обезщетенията за непозволено увреждане са дължими ведно със законната лихва от датата на увреждането, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. В случая законна лихва се претендира от 01.06.1999 г. върху всички заявени периодично претърпени вреди в рамките на общата искова сума за обезщетение.

Сложният фактически състав на непозволеното увреждане изисква кумулативно наличие на няколко елемента – деяние /изразяващо се в действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно изричната разпоредба на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се презумира само вината, а не и отговорността изобщо. Останалите елементи от фактическия състав следва да бъдат доказани във висящия процес от ищеца със всички допустими от закона доказателствени средства.

В настоящия случай, въз основа на установената фактическа обстановка, е безспорно, че страните са съсобственици на етажи в процесната обща сграда, в частност на обслужващата я ВиК инсталация, която представлява обща част. Не е спорно, че на 24.07.2003 г. ответницата е прекъснала пластмасовия вертикален тръбопровод за мръсни води на първия жилищен етаж, както и вертикалния тръбопровод за питейна вода на първи жилищен етаж. Това деяние е неправомерно – като нарушаващо общото задължение да не се вреди другиму. Същото се явява препятстващо ищеца да упражнява правата си на собственик в имота и да ползва нормално обща част от сградата. Като неоснователно се преценя изключващото вината възражение на ответницата, че е действала по указание на Началника на ВиК – гр. Средец, тъй като е следвало да съгласува предприетите действия с другия съсобственик, а освен това с влязло в сила решение по гр. дело № 179/2005 г. Районен съд – Средец й е вменил във вина деянието, като я е осъдил да възстанови тръбопроводите в първоначалния им вид. По настоящото дело съдът не би могъл да пререшава този въпрос.

Действието от 24.03.2007 г. по прекъсване на двата тръбопровода е единственото доказано по делото деяние на ответницата.

Ищецът не проведе каквото и да е доказване на противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в твърдяното бездействие да възстанови тръбопроводите в първоначалния им вид. От ангажираните от Т. писмени доказателства по изп. дело № 20087070400036/08 г. на ЧСИ рег. № 707 с район на действие БОС – Напомнително писмо изх. № 01292/19.08.2009 г. на ЧСИ, Отговор от 31.08.2009 г. и Фактура № **********/01.04.2009 г., издадена от „ВиК” – ЕАД – Бургас, съдът прави извод, че към 01.04.2009 г. Т. не е бездействала, а е предприела действия по изпълнение на задължението си по Изпълнителен лист № 179/19.08.2007 г., като е заплатила сума за откриване на обща партида за вода на адрес гр. Средец, ул. „Ст. Караджа” № 14, на името на двамата съсобственици. Липсват обаче конкретни данни, от които да се направи извод до кога е продължило състоянието на увреждане и дали изобщо е продължило до края на периода, за който се претендира обезщетение. Наличието на косвено доказателство за това обстоятелство, при липсата на преки доказателства, само по себе си не е достатъчно, за да приеме съдът за доказано по несъмнен и категоричен начин твърдяното от ищеца непозволено увреждане, изразяващо се в бездействие на ответницата да възстанови тръбопроводите в съответствие с издадения му изпълнителен лист № 179/19.08.2007 г.    

От събрания доказателствен материал не се установи да е налице виновно и противоправно поведение на К.Т., изразяващо се в твърдяното от ищеца спиране на водоподавнето, относимо към периода април 1999 г. – 24.03.2007 г. За този период не се установи изобщо каквото и да е неоснователно действие, въздействие или състояние, което да е препятствало ищеца да използва ВиК инсталацията на сградата. В съдържащите се по делото прокурорски постановления се съдържат индиции и съдът прави извод, че страните не са постигнали разбирателство помежду си кой от двамата да направи разход по изграждане на водопроводно отклонение за отделно отчитане на потребената от всеки вода, което от своя страна води до извода, че Т. е имал възможност да предотврати настъпването на вредите, които твърди, че е претърпял, но не го е направил.

По делото не се доказа да е налице причинна връзка между поведението на ответницата и вредите, които ищецът твърди, че е претърпял. Както се посочи по-горе, не съществува презумпция за наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат, основан на непозволено увреждане, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на обстоятелствата, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите. Доколкото в случая ищецът претендира репариране на претърпени от посоченото увреждане от 24.07.2003 г. имуществени вреди под формата на направени разходи за наем от април 1999 г. до 2009 г. вкл., в негова тежест е да установи наличието на правнорелевантна фактическа връзка, която да отнесе резултата по заплатения наем към действията на ответницата. В случая се касае за доказване на една опосредена причинна връзка, тъй като следва да се установи, че заплащането на наема стои в причинна връзка с резултата от накърненото с поведението на ответницата право на собственост на ищеца. Ищецът не ангажира каквито и да е доказателства във връзка с твърдението си, че с действията си ответницата е направила невъзможно обитаването на жилището му на втория етаж, който ексцес от своя страна да е наложил настаняването му под наем. Обстоятелството, че ищецът е настанен във ведомственото жилище, само по себе си не води до несъмнения извод, че се касае за последица от увреждане, доколкото не може да бъде елиминирана възможността същият да е бил настанен във връзка със заеманата от него длъжност „машинен шлосер” и местоработата му в гр. Бургас в дружеството наемодател, каквото е и основанието на Договор от 26.02.1999 г. и на Заповед № 25/26.02.1999 г., издадена от Управителя на „Промет” ЕООД – Бургас. Освен това, следвайки хронологията на събитията, договорът за наем е сключен на 26.02.1999 г., т. е. много преди датата на основното твърдяно увреждащо действие от 24.07.2003 г. Не се установиха и предходни виновни и противоправни действия по увреждане от страна на ответницата, а причинната връзка не би могла да се предполага от твърденията на ищеца. По силата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Следователно, предприетото от ищеца наемно правоотношение не може да обоснове в конкретния случай наличие на причинна връзка между действията на ответницата и настъпили имуществени вреди в патримониума на ищеца, за каквито той твърди, че е понесъл и е представил Удостоверение с изх. № 11-00-16/29.12.2009 г., издадено от Изп. Директор на „ПРОМЕТ СТИЛ” АД – Бургас. Причинната връзка между деликта и вредоносния резултат е необходим, обективен елемент на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и поради липсата му не може да обвърже деликвента с отговорност.

Тъй като по делото не се установиха всички елементи от фактическия състав на твърдяното от ищеца непозволено увреждане, не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответницата. Въпреки дадените по реда на чл. 146 от ГПК изрични указания на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да установи твърдяните в исковата молба обстоятелства за увреждането му и че това увреждане се дължи на посочените в исковата молба действия на ответницата, същият не е проявил процесуална активност, поради което следва да понесе отрицателните последици от процесуалното си бездействие, като искът му за обезщетение в размер на 717,55 лева за периода април 1999 г. – 2009 г., ведно с акцесорната последица за законната лихва от 01.06.1999 г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен.

Съдът не следва да коментира възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност, тъй като исковата претенция остана недоказана.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 250 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., с ЕГН **********,***, ж. к. „Меден рудник”, бл. 133, вх. А, ет. 4, ап. 47, против К.И.Т., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата 717,55 лева, ведно със законната лихва от 01.06.1999 г. до окончателното й изплащане – обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи заплатен наем за периода април 1999 г. – 2009 г.

ОСЪЖДА Т.Д.Т., с посочени данни, да заплати на К.И.Т., с посочени данни, направените по делото разноски в размер на 250 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: